Благодаря

За първи път си правя блог. Дори не знам защо го направих. Може би заради моментите на отчаяние, да има къде да си излея мъката; заради моментите на неописуема радост /те не са чак толкова много/, за да има къде да я споделя! И аз не мога да си отговоря защо... Може би е заради едно момиче. Добре де, заради нея е. :) Една млада дама доказала себе си, своите възможности, подредила своите приоритети, следвайки мечтите си и гледайки само напред! Възхищавам и се, иска ми се и аз да съм борбена като нея, да знам какво искам и да имам ясна представа как да го постигна...И да, искам да си "посветя" този блог и тази първа публикация на Нея-Тедито, естествено! Тя е тази, коята успява сама да се докопа до целите си, тази, която се е сблъскала с толкова много трудности и продължава напред с вдигната глава. Тази, която въпреки, че понякога отрича, вярва в красивия край, в любовта, в приятелството, в доброто у хората! Да, точно тази вечер двете сме си муза една на друга... :)

Искам точно на нея да благодаря за невероятната подкрепа, която не спираше да ми оказва, за моментите, в които е била до мен и предварително да и благодаря за всички мигове, в които ще сме заедно!

Обичам те, Теди! Нямаш си и представа колко много те обичам!

Благодаря ти, че те има!!!