Остави ме ти...аз не мога да си тръгна

...Вече не знам какво да опитам: имам връзка с друг, излизам с други-не става и не става да те "превъзмогна". Писна ми да се лъжа, че в чужда компания ми е добре и съм щастлива и едва ли не обичам! Ако беше любов нямаше да свърши след 10 дни, нали? Кого ли лъжа, че ще успея?! Сложих граници, митничари, кучета, какво ли не пред себе си, но пак преминаваш! Издигах огради, стени, цели дворци, но пак влизаш в стаята ми...Казах "Край", но явно разбра, че не го искам наистина и само след 2-3 дни пак се обади! В безизходица съм!

Очевидно не мога да те спра, спри ме ти! Хайде, отблъсни ме, кажи ми, че не искаш да се чуваме, срещаме и любим повече! Не те чувам... Изгони ме от живота си, сложи края, аз опитвах, но не става, изгони ме, аз не мога да изпъдя теб, просто не ми се получава! Не мога хем да съм с теб, хем да съм с друг, хем да си мой, хем да си нейн! Не мога! Бъди безразличен, стани като робот, дори не ме поглеждай, ако ме видиш случайно някъде по пътя си ! Искам просто да си само с мен или да забравиш, че ме е имало, да, това ИСКАМ!

Или да внимавам какво си пожелавам...

Колко струва...

Всичко в този живот се заплащало по един или друг начин, чудя се колко ли струва любовта...несподелената любов. Каква е цената, която трябва да платя, за да стане една любов от невъзможна-възможна. Да ме обича мъж, който е "нечий"? Кой може да ми даде ценоразпис?

Искам да си купя тази любов, но не знам с какво да платя: дадох толкова мечти, толкова емоции, толкова чувства, толкова сълзи, толкова тъга и не на последно място надежда...и пак го нямам! Мислех си, че ако дам сърцето си, което ми е най-скъпо ще го имам...направих го, но насреща не ми го откупиха с нищо, освен с безразличие!

Нямам какво повече да дам, за да имам това, което искам. На дъното на джоба ми остана само малко надежда, и нея скоро ще изхарча, а после?! Пак ли няма да го имам този мъж?! Готова съм да платя и ДДС-то, само ми го дайде, искам да е САМО МОЙ!

Та, някой носи ли ми ценоразпис, за да знам колко от себе си да спестя и да дам за него?!

Илюзии, илюзии, илюзии...

Аз съм твоя любовница! Обиждаш се, когато ти го казвам, а всъщност трябва да ми е обидно на мен! Казваш ми, че при мен намираш всичко, но тогава защо се връщаш при жена си?! Казваш ми, че съм единствена, но замисляш ли се колко часа на седмица?! Казваш, че с нея не ти е добре, че нещата са приключили отдавна, но тогава защо си още с нея?
Да си любовница означава да си женена, без брак, за мъж-илюзия! Всичко в тази връзка е илюзия, думите ти, действията ти, чувствата ти! Стоиш с мен, но постоянно си гледаш часовника, защото те чакат да се прибереш у дома! "У дома" не е при мен! Създаваш ми усещането, че не на нея, а на мен показваш по-добрата си същност, че въобще на мен ми даваш повече, отколкото на нея! Илюзии, изюзии, илюзии... И двете нямаме нищо! Противопоставяш ни, но ние двете те изграждаме-не можеш нито без мен, нито без нея!
Какъв е твоя отговор, Любовнико?!

БЕЗ ПРАВО НА ОБЖАЛВАНЕ!

Съдът влиза! Всички да станат! Обвиняеми двама-тя и той!

От негова страна-тя е виновна! Не е искрена, много неща премълчава. Тъкмо си помисли, че го обича, а тя отиде при друг... уж, за да го забрави! Това ли е любовта й?! Може би са само неговите нелепи и несигурни предположения!

От нейна страна-той е виновен! Той е с нея само, за да задоволи нагона си, не се решава на важна крачка, да остане с нея и да бъде само нейн! По никакъв начин не показва чувствата си и тя се чувства само използвана!

Присъдата: РАЗДЯЛА! Завинаги! Без право на обжалване!

Задънена улица

Пак на нашето място... Там, където сме само със себе си, където можем да се отдадем един на друг... В задънената улица, на пътя без изход! Там, откъдето не можем да се измъкнем, защото не знаем как или по-скоро не искаме... защото не знаем на къде да тръгнем! От страх, може би, страх от неизвестното...

Какво ли ще е един ден да се събудя с мисълта, че няма да те чуя, нито да те видя, да те целуна, да те докосна...НЕ, не искам да си го представям и за миг, защото ще полудея само при мисълта...

Защо нещата при нас са толкова невъзможни, защо сме заедно в неподходящо време, защо не се срещнахме по-рано... ЗАЩО? Дали така е трябвало? Дали не е някакво изпитание, което да ни покаже, че въпреки създалите се обстоятелства сме един за друг и ще сме много щастливи заедно ... завинаги ...

Влизайки в цялото ми същество защо подмина "стоп"-а? Не го ли видя? Защо продължи нагло без да се замислиш за последствията... нищо... заедно влязохме и двамата ще намерим път от задънената улица, преодолявайки всички предупредителни знаци!