Понякога хората казват в яда си неща, за които после съжаляват! / аз го правя редовно / Моето "Обичам те!" не е като на всички останали, аз не винаги го показвам! Да, вървя срещу себе си, понякога съм апатична, не искам да разговарям, държа се отдръпнато, иронизирам, заяждам се, изваждам наяве лошите качества на събеседника ми, но това не значи, че не обичам... просто е по мой си начин, който не може да бъде разбран! / очевидно /
Не ти, аз не си струвам! Аз не оценявам всичко, което имам, а ти се радваш на най-малкото! Аз съм тази, която няма да се спре, подминавайки теменужки, а ти си тази, която ще ги снима! Аз съм тази, която ще стои настрана, наблюдавайки живота, а ти си тази, която ще го изживее! Аз съм тази, която в яда си ще каже куп небивалици, а ти ще си тази, която след това ще се извини! Аз не мога да го правя! Един мъж ме отказа от думата "съжалявам" като я превърна в паразитна дума за мен! Аз съм тази, която ще показва лошите качества на останалите, а ти си тази, която ще вижда само добрата страна! Аз съм тази, която иска нещата да се случват, защото "така съм решила" а ти си тази, която би казала: "ако трябва да се случи, ще стане"! Аз съм тази, която няма да изрази напълно емоцията си публично, а ти си тази, която не се притеснява да ме нацелува независимо къде и пред кого!
Ти си моята съвест! Ти си моята мярка! Моя разграничител на "правилно" и "грешно"! Ти си моя пример за сила, дори и да не си го признаваш! Трудно било, не да умреш за приятел, а да намериш такъв, за който си струва да умреш! Е, аз намерих! Теб!!!
Не, не се извинявам за казаното, не я обичам тази дума, мисля че съм алергична към нея! Това не е моя начин да търся "опрощение", а всичко, което не бих казала в очите ти, защото не съм теб!
