петък, 22 април 2011 г.

Нямаше да пиша...


Сигурно около година отказвах да пропиша тук, защото човека, за който бих писала е толкова болезнен, че няма да ми помогне, нито да ме разтовари...
Хорака около мен не знаят, че страдам, защото отричам... защото ми харесва ролята на силна, която те познават и се възхищават-пример за подръжание!
Но мили мои, нямате представа, че отвътре съм просто... изсъхнала, безразлична, апатична... някаква-никаква! И заради кого мислите? Отдавна не бяхте чували за него...
Мразя дори буквата от името му... С, като "страст", "слабост" ... и като "сбогом".
И защо ли не знаете за него? Защото не искам съветите ви, съжаленията ви и анализите! Аз ЗНАМ какво трябваше и какво все още не е късно да направя... но истината е... че не мога! Истината е, че се страхувам от поражения... Така и не се научих да губя! За него, не мога да пиша, никога няма да ми стигнат думите - НИКОГА!
Ще го обичам... тихо!

събота, 1 май 2010 г.

Не ти, аз не си струвам!


Понякога хората казват в яда си неща, за които после съжаляват! / аз го правя редовно / Моето "Обичам те!" не е като на всички останали, аз не винаги го показвам! Да, вървя срещу себе си, понякога съм апатична, не искам да разговарям, държа се отдръпнато, иронизирам, заяждам се, изваждам наяве лошите качества на събеседника ми, но това не значи, че не обичам... просто е по мой си начин, който не може да бъде разбран! / очевидно /
Не ти, аз не си струвам! Аз не оценявам всичко, което имам, а ти се радваш на най-малкото! Аз съм тази, която няма да се спре, подминавайки теменужки, а ти си тази, която ще ги снима! Аз съм тази, която ще стои настрана, наблюдавайки живота, а ти си тази, която ще го изживее! Аз съм тази, която в яда си ще каже куп небивалици, а ти ще си тази, която след това ще се извини! Аз не мога да го правя! Един мъж ме отказа от думата "съжалявам" като я превърна в паразитна дума за мен! Аз съм тази, която ще показва лошите качества на останалите, а ти си тази, която ще вижда само добрата страна! Аз съм тази, която иска нещата да се случват, защото "така съм решила" а ти си тази, която би казала: "ако трябва да се случи, ще стане"! Аз съм тази, която няма да изрази напълно емоцията си публично, а ти си тази, която не се притеснява да ме нацелува независимо къде и пред кого!
Ти си моята съвест! Ти си моята мярка! Моя разграничител на "правилно" и "грешно"! Ти си моя пример за сила, дори и да не си го признаваш! Трудно било, не да умреш за приятел, а да намериш такъв, за който си струва да умреш! Е, аз намерих! Теб!!!
Не, не се извинявам за казаното, не я обичам тази дума, мисля че съм алергична към нея! Това не е моя начин да търся "опрощение", а всичко, което не бих казала в очите ти, защото не съм теб!

неделя, 14 март 2010 г.

Тръгвам си, мога да губя


Писна ми от мен самата! Не спрях да се заблуждавам сама, а после ме е яд на човека отсреща. Той нищо не обещава, а аз си го търся като завещано и се кривя, когато не го получа.

Завъртях се сама във водовъртежа на тази "ситуация", която бих нарекла "игра", може да няма правила, но единия винаги губи! Губи по-слабия, разбира се! Губи вяра, надежда, смисъл, губи себе си...Нечестно, нали?

Играта обаче загрубя. Превърна се в истинска битка за надмощие. Битката прераства във война между мен и другото ми Аз. За да го победя, трябва да се изправя пред страховете си, пред страха да те изгубя, но е време...Другото ми Аз е толкова силно, че ако не започна решителната битката веднага ще изгубя и малкото си разсъдък...Мразя когато усещам, а не мисля!

Късно е вече да развея бялото знаме, ще напусна бойното поле само като победител, а човек победил себе си и страховете си е готов да се изправи пред другите несгоди с вдигната глава. Тръгвам си от теб! ДА, ТРЪГВАМ! И този път моля те, не се опитвай да ме спреш, много малка преднина имам пред другото ми Аз, което дава всичко за теб, което пожертва мен самата, за да те има до себе си! Мога да губя! Ще загубя всичката болка, която ми оставяше с прощалната целувка...до следващия път...

събота, 27 февруари 2010 г.

Остави ме ти...аз не мога да си тръгна


...Вече не знам какво да опитам: имам връзка с друг, излизам с други-не става и не става да те "превъзмогна". Писна ми да се лъжа, че в чужда компания ми е добре и съм щастлива и едва ли не обичам! Ако беше любов нямаше да свърши след 10 дни, нали? Кого ли лъжа, че ще успея?! Сложих граници, митничари, кучета, какво ли не пред себе си, но пак преминаваш! Издигах огради, стени, цели дворци, но пак влизаш в стаята ми...Казах "Край", но явно разбра, че не го искам наистина и само след 2-3 дни пак се обади! В безизходица съм!

Очевидно не мога да те спра, спри ме ти! Хайде, отблъсни ме, кажи ми, че не искаш да се чуваме, срещаме и любим повече! Не те чувам... Изгони ме от живота си, сложи края, аз опитвах, но не става, изгони ме, аз не мога да изпъдя теб, просто не ми се получава! Не мога хем да съм с теб, хем да съм с друг, хем да си мой, хем да си нейн! Не мога! Бъди безразличен, стани като робот, дори не ме поглеждай, ако ме видиш случайно някъде по пътя си ! Искам просто да си само с мен или да забравиш, че ме е имало, да, това ИСКАМ!

Или да внимавам какво си пожелавам...

сряда, 24 февруари 2010 г.

Колко струва...


Всичко в този живот се заплащало по един или друг начин, чудя се колко ли струва любовта...несподелената любов. Каква е цената, която трябва да платя, за да стане една любов от невъзможна-възможна. Да ме обича мъж, който е "нечий"? Кой може да ми даде ценоразпис?

Искам да си купя тази любов, но не знам с какво да платя: дадох толкова мечти, толкова емоции, толкова чувства, толкова сълзи, толкова тъга и не на последно място надежда...и пак го нямам! Мислех си, че ако дам сърцето си, което ми е най-скъпо ще го имам...направих го, но насреща не ми го откупиха с нищо, освен с безразличие!

Нямам какво повече да дам, за да имам това, което искам. На дъното на джоба ми остана само малко надежда, и нея скоро ще изхарча, а после?! Пак ли няма да го имам този мъж?! Готова съм да платя и ДДС-то, само ми го дайде, искам да е САМО МОЙ!

Та, някой носи ли ми ценоразпис, за да знам колко от себе си да спестя и да дам за него?!

четвъртък, 11 февруари 2010 г.

Илюзии, илюзии, илюзии...

Аз съм твоя любовница! Обиждаш се, когато ти го казвам, а всъщност трябва да ми е обидно на мен! Казваш ми, че при мен намираш всичко, но тогава защо се връщаш при жена си?! Казваш ми, че съм единствена, но замисляш ли се колко часа на седмица?! Казваш, че с нея не ти е добре, че нещата са приключили отдавна, но тогава защо си още с нея?
Да си любовница означава да си женена, без брак, за мъж-илюзия! Всичко в тази връзка е илюзия, думите ти, действията ти, чувствата ти! Стоиш с мен, но постоянно си гледаш часовника, защото те чакат да се прибереш у дома! "У дома" не е при мен! Създаваш ми усещането, че не на нея, а на мен показваш по-добрата си същност, че въобще на мен ми даваш повече, отколкото на нея! Илюзии, изюзии, илюзии... И двете нямаме нищо! Противопоставяш ни, но ние двете те изграждаме-не можеш нито без мен, нито без нея!
Какъв е твоя отговор, Любовнико?!

събота, 6 февруари 2010 г.

БЕЗ ПРАВО НА ОБЖАЛВАНЕ!


Съдът влиза! Всички да станат! Обвиняеми двама-тя и той!

От негова страна-тя е виновна! Не е искрена, много неща премълчава. Тъкмо си помисли, че го обича, а тя отиде при друг... уж, за да го забрави! Това ли е любовта й?! Може би са само неговите нелепи и несигурни предположения!

От нейна страна-той е виновен! Той е с нея само, за да задоволи нагона си, не се решава на важна крачка, да остане с нея и да бъде само нейн! По никакъв начин не показва чувствата си и тя се чувства само използвана!

Присъдата: РАЗДЯЛА! Завинаги! Без право на обжалване!