Предизвиквам съдбата

Не знам защо така се получава...само мъката ми по някой и нещо се превръща в муза. Не че не се радвам и на малките неща, но защо не мога да пиша за тях...Може би трябва да пиша за големите си радости в живота...мммм нека помисля малко... Мисля, че няма нищо толкова грандиозно в моя живот, което да заслужава да бъде описано точно тук и затова предизвиквам съдбата, за да ми изпрати толкова много щастие и любов, че да се чудя какво да правя и дали няма да полудея от кеф. Някой някога си е казал, че щастието е единственото нещо, което можеш да дадеш без да притежаваш: дано успявам някак си да карам хората около мен да се усмихват, да са весели, да обичат живота и малките неща в него... а аз, аз си чакам съдбата да ми изпрати Голямото щастие, това, което никога съм нямала, за да мога да го усетя, изживея и раздам на тези, които обичам и да ми завидят тези, които ме мразят! Предизвиквам я тая моя съдба, която на моменти е толкова жестока... А изобщо дали ще осъзная, че не съдбата носи щастието, а нашата вътрешна нагласа! Не е нужно да тича след нас най-страхотния мъж, когато си имаме едно вярно приятелче, което ни помага в трудни моменти! Не е нужно да имаме коляма компания, за да ни е весело, когато си прекарваме добре с малкото, но истински приятели, които ни обичат! Не е нужно да учим в най-големия университет, защото хората го очакват от нас, когато лично симпатизираме малко колежче, където ще ни е добре! Не е нужно да имаме много пари, при положение, че имаме достатъчно да покриваме разходите и нуждите си, дори и да се забавляваме навън отвреме-навреме, защо ни е от пари да правим бали? Има само едно нещо, с което няма да се задоволя с малки или нормални количества-любовта! Искам да обичам силно и да съм обичана, завинаги, до болка, каквото и да става... Може би съдбата ще приеме предизвикателството ми... Чакам да ми се обади, за да ми каже кога да си взема любовта и в чие сърце ще я достави!

Доброто старо зло

И пак ти...отново на хоризонта! И защо се върна? Не знаеш? Не ти е в стила да си признаеш? Все едно... Знам какво ще стане накрая, как ще свърши всичко - със сълзи, с моите сълзи, разбира се!
Почти 5 години си ходиш напред-назад из съзнанието ми, говорейки кога красиви, кога не чак толкова хубави лъжи и после ... просто си тръгваш, за да можеш да се върнеш отново...изневиделица и да напомниш за себе си, когато вече съм те преодоляла, когато съм спряла да мисля за теб и едва ли не превъзмогнала...до следващия път, естествено!
И сега отново дойде, да изпепелиш кулите и стените построени да ме предпазят от това, което си ти-доброто старо зло! И този път ли ще си отидеш? И този път ли просто ще спреш да се обаждаш, а аз от инат няма да набера първа номера ти...И този път ли? Или сега си осъзнал едва ли не какво си изпуснал? Едва ли...
То какво ли можеш да вземеш от мен, какво мога да ти дам точно аз... Ти отдавна всичко взе и си отиде...за да се върнеш отново някой ден и да пометеш останките от това, което имаше в сърцето ми така пазено за теб-безкрайна любов!

Нали това исках...

Откога все казвам, все повтарям, че трябда да си ида, да те оставя, че няма смисъл... Исках да приключим, да изляза от тази ситуации, в която сама се забърках, въпреки, че ти ме подмами, да не кажа заблуди... Исках да свърши всичко между нас...
Ами сега... сега защо страдам?! Защо ми е толкова тежко без теб...Нямам те точно от 1 час, а сякаш е цяла вечност и толкова много боли...
Нали това исках, мамка му, нали уж щеше да е по-добре за мен, за теб... за всички... а защо не се получи така... защо е хубаво за останалите, не и за мен, аз не съм удовлетворена...за кой ли път не стана така, както аз си мислих...
А ти? Поне да се беше престорил, че ти пука! Поне да не ми се подсмихваше насреща, сякаш ти разказвах виц... да беше казал нещо, каквото и да е... Как би могъл? Може би и ти това си чакал... Може би...

Аз съм тази, която не забравяш! Тази, който те остави и се мрази от тогава! Защото те обичам! Аз съм тази, за която навярно страдаш и на пръсти я познаваш-няма да спреш да се надяваш...
Ще прилича ли, кажи за малко на любов, ако без да имам право целуна те сега, ако без да заслужавам получа те-не знам!
Не ми пречи да го кажа не теб: "Обичам те!", нека късно да е... не ми пречи, не ми пречи! Не ми пречи да те искам сега, знам липсвам ти и се бориш с това, не ми пречи НЕ МИ ПРЕЧИ!!!
Ти си най-погрешната ми стъпка, най-горещата ми тръпка, най-безумното ми чувство...Защо изгубих те! Ти си моят страх от самотата, моето време да те чакам, мойта ДЪЛГО КРИТА ТАЙНА! ЗАЩО ЗАГУБИХ ТЕ?

Взаимна необвързаност

Моля се...Да, моля се за твоето внимание! Моля се да съм веднъж поне нещо повече за теб, нещо различно...Защо ли? Нека ти обясня...

-Къде ще ходиш пак, къде ще излизаш, с кого?
-Е, нали ти казах, както винаги с приятели, не ме чакай, сама изкъпи дъщеря ни и я преспивай, не знам колко ще се бавя...
-Как е възможно? Не поемаш грам отговорност, решаваш нещо и просто заминаваш!
-Не ми се започва отново този спор, тръгвам...

Всяка вечер е така, нали? Да, знам казвал си, че не искаш да ме натоварваш с твоите проблеми, но аз го знам...Приятелите ти ми го казват...Да, същите тези приятели, които бяха на сватбата ви, на раждането на детето Ви, /когато тебе те нямаше/ И след тези две изречения от двете страни идваш...идваш при тази, която те кара да забравиш злободневието, грижите, проблемите, нервите...Тази, която не се интересува от друго, освен да си до нея в момента! Не ти задава въпроси, не тропа с крак, не ти иска отчет, не те кара да се ядосваш, не те занимава с нейните проблеми и ядове, не очаква помощ от теб, не иска да обещаваш нищо...Тя е всичко, което съпругата ти не е! И ти това харесваш...Тази взаимна необвързаност!!!

"Хайде побързай, карай по-бързо...откога те чакам, не можеш да се отървеш от жена си навярно! Ох, пак тази мисъл...Забрави я, изгони я от съзнанието си, какво като е женен, явно ти го трогваш с нещо...Ами да, снощи например каза, че си неповторима, прекрасна, страхотна, всичко, което е искал..."

Звука издаващ автомобила му се чу много преди да се види, че се задава...Най-после! Закъсня с почти 10 минути. Рязко спиране, точно на сантиметри от нея-типично негов стил!

-Най-после се отървах, нямах търпение да те видя!

Следва целува...Но не просто целувка, а ЦЕЛУВКА! Онази, изгарящата, неудържима, изпепеляваща, страстна целувка, която като че ли кара цялото ни същество да трепне, целият ни ум да се обсеби от прекрасни мисли за споделени мигове и сбъднати мечти! Край! Стига толкова,овлякохме се: "споделени мечти"...тук май обърках романите, в тази книга няма нищо споделено, нищо! Втората не е обичаната, нейните мечти не се изпълняват...никога...те си остават плод на фантазия и на типично женска романтика, която е почти неугасима!

-Един Господ знае дали е с приятелите си, ако му се обадя ще се ядоса, ще ми каже пак, че не може да диша спокойно от мене, че си въобразявам, че само си мисля глупости, които няма как да станат и правя от мухата слон, та той просто излезе да пие една-две бири с приятели, дори и не пие бира, все уж затова излиза, а кафе пие, защото е с колата! И защо ли изобщо я взима тази кола, сигурно заради лошото пиянство на стария му съученик, нали все трябва да има един трезвен шофьор!
-Мила, знам, че ти е трудно да го приемеш, но според мен съпруга ти изневерява! Не може почти всяка вечер да излиза с приятели от 3 месеца на сам, а друг път да е излизал веднъж седмично! Не си ли усетила нещо странно в държанието му, да е на двете крайности-ту много мил, ту ужасно раздразнителен? Да си ли видяла червило по ризата му или недай си Боже по бельото му, да мирише на друг парфюм или в колата му да има фасове с червило в пепелника, да му е надран гърба или нещо такова, помисли си...според мен е странно и няма да не можеш да разбереш, да не можеш да го хванеш...
-Не знам вече какво да си мисля, не знам... Ще му се обадя, а колкото иска да се сърди после...

Не, нямаше спиране, страстта толкова се беше разгоряла, беше толкова неудържима, бяха неспособни да спрат...

"Това е живота...Тя, ох Боже, тя ме побърква, тя ме кара да не знам къде съм, тя е моя "малък" сладък грях, но и такава ще си остане, защото тя е страхотна любовница, но съпругата ми е майката на детето ми и винаги ще си остане такава-майката на МОЕТО дете, което е всичко за мен..."

-Телефона ти няма ли да спре поне за малко да звъни?!
-Кажи какво има, прекъсваш ни играта, казвал съм ти хиляда пъти, че не е нужно да ми се обаждаш през 10 минути-няма да избягам никъде, спокойно! ... Да, тук сме, но аз излязох на вън, за да не се излагам пред момчетата, че жена ми звъни нон-стон ... Скоро няма да свършим и стига си ме държала на телефона, омръзна ми да се преструвам, че ми звънят за работа и няма как да не вдигна! ... Добре, че е заспала по-бързо тази вечер, не като снощи, целуния от мен ... Чао!
-Къде отиваме?
-Където кажеш разбира се...

Отново следва целувка. Винаги така се започва. Така се започва вече втория път, един път на никого не стига

-Ето, мила, ядоса се, че им прекъснах играта! Не знам, няма за какво да ме лъже, не би крил от мене, уж щяхме да си казваме, ако някой излезе от пътя и още преди да се омъжа за него той ми призна, че е стъпил в страни една вечер!
-А ако сега не е една вечер, ако е с една...Ако си има любовница, която знае за теб и се крият, тя се съобразява и не му звъни по всяко време?
-Глупости! Никоя не би искала да е любовница! Да не е луда?! Вместно с необвързан да се занимава точно с моя мъж!
-Е, щом някой си имат любовници, значи има и такива, които са съгласни да са на второ място и да се съобразяват с факта, че мъжете, с които излизат са женени!
-Да, но те сигурно не знаят, че са втори, мислят си, че са единствени, не знам ... бебето се събуди, а ти стига си ме карала да вярвам в глупости!

"Как ли се чувства в момента? Сама! Вече е почти 2 след полунощ, а тя е в голямото легло сама, а той...той е до мен, и не му се тръгва! Знам, че иска да се прибере, знам, че иска да запази добри отношения с жена си, знам, че никога няма да е само мой, че никога няма да остави семейството си заради мен, та коя съм аз за него?! Знам, че съм пречка, че го разсейвам, че го карам безгласно да излиза от вкъщи и да се прибира в къщи! Карам го, но не с думи, той сам иска да идва при мен...Какво ли значи това? Не, няма значение какво означава, пак ще почна да си въобразявам, че съм нещо повече от момиче, с което "си изкарва добре" Знам, че това няма бъдеще, но защо не мога да спра, не искам...Защо? Защото е забранено? Защото ми харесва? Защо? Ох, той е толкова прекрасен...Знае как да се държи с една жена, съпругата му навярно е най-щастливата жена на Света с такъв мъж до себе си"

-Ти си ми приятелка, бъди честна с мен, откога съпруга ти не ти е правил жестове, да те изведе някъде, да ти се порадва, да ти подари нещо, макар и малко? Откога? -Не знам, вече не помня!

"Какво да правЯ? Тая малката ме побърква, трябва да спра да излизам с нея, да и се обаждам по телефона, трябва да спра всякакви контакти с нея, ще става все по опасно...ами ако се влюбя? Неее! Какви глупости приказвам?! Никога не съм, та сега ли?!

-Беше страхотна тази вечер, искам утре да ти чуя сладкото гласче, за да ми тръгне добре деня!
-Разбира се, и аз искам да си първото нещо, което чуя сутринта!
-Ще ти се обадя, миличка! Сладки сънища и не пропускай да си мислиш за мен!
-Няма! Как бих могла да не помисля за теб?!

И отново тази целувка която като че ли няма край, не за друго, а защото нито единия не иска да спре...

Целия този роман завършва с три израза...

Съпругът: "Трябва да СЕ спра!Но не мога!"
Съпругата: " Трябва да Ги спра! Но как?"
Другата: "Трябва да Го спра! Но не искам!"

Не ме търси...

"Не ме търси. Спри да ми звъниш!"-Колко пъти да ти го казвам?!
"Не ме търси. Недей да ме търсиш в старите предмети!"
"Не ме търси, не ме откривай в стари песни, в нашите песни!"
"Не ме търси! Няма ме!"
"Не ме търси! Забрави за мен, добра жена си имаш ти-с мен си прегрешил!"
"Не ме търси! Не можеш да имаш нещо, което нямаш право да притежаваш-мен"
"Не ме търси! Преодолей ме, не забравяй, че аз през цялото време бях никоя!"
"Не ме търси! Спомни си колко е невъзможно и недопустимо да сме заедно!"
"Не ме търси! Аз съм онази, която идваше отвреме-навреме в мислите ти и не остави спомен!"
"Не ме търси! Не звъни до късно нощем, няма да си вдигна телефона!"
"Не ме търси! Превърни ме в част от Нищото...каквато всъщност съм!"


Това са само чернови в телефона ми, които едва ли някога ще бъдат изпратени!

Ще си платя...

Добър ден! Искам да си платя... -Имате по фактура доста красиви нощи, романтични, приказни...тайни. Изключително страстни целувки, докосвания...желания, о имате и мечти...за тях ще ви взема малко по-скъпо...Ще се наложи да си платите за всички дързости, които сте си позволили...Всичко е записано тук, нищо не можем да пропуснем, нито една дума, нито един жест...Най-скъпо струва намерението Ви да продължавате взаимоотношенията си с мъж, който не Ви принадлежи, който е създаден за друга...Вие го отнемахте от задълженията му, дома му, семейството му...Беше Ваш достатъчно, но няма да ви го таксувам скъпо, защото той самия Ви подмами, а Вие просто не можахте да устоите! Добре, само това ли е? -Не, разбира се! Имате да платите за едно разбито сърце...не, две са-едното на жена, другото е на малко момиченце. Ще ви вземем двойно! Колко Ви дължа? -Ще можете ли да ми платите веднага или... Да, разбира се, ще си платя... -Дърпам чертата...Дължите ми самота, болка, страдание и...възмездие... -Ще си платя...

Продължавам

Грешна съм била? Не съм осъзнавала постъпките си? Мислила съм само за себе си, като дете... Сигурно е така! Сигурно всички, които мислят така са прави, но аз ще продължа... Ще съм си същата, ще правя същите неща...Грешките? Да, ще ги повтарям, защото само във вашите очи съм грешница! Аз съм си добре, леко ми е... Съвест? Нямам, не я използвам! "Той не е за теб", "Заслужаваш много повече"; "Той е за друга, не можеш да продължаваш".... Дали не мога? "Правиш грешка след грешка, остави го, отдръпни се!" Не, не мога, не искам, не виждам смисъл да се отделям от човек, който ме прави щастлива! Какво от това, че са откраднати мигове срещите ми с него, нима е грешка, че ми е добре, че се чувствам желана, харесвана...Защо да спирам? За кого да ми пука? С кого да се съобразявам! Днес ми е добре! Ако утре ми стане студено, ака видя в погледа му хлад ще си ида, ще се отръпна, ще се махна завинаги от живота му, от ежедневието му...Но днес...Днес виждам един огън в страхотните му очи, който ме изгаря, който ме кара да не знам коя съм... Огън, който изпепели и малкото чувство за...вина... Докато този огън гори няма да спра, ще продължавам! Не ми пука за кого е създаден, в моите прегръдки е мой...Ще взимам всичко от него, всичко позволено и непозволено... ще ровя в мислите му, ще го карам да мечтая да ме види пак, ще подклаждам желанието да ми чуе гласа, да ми се радва на смеха... А ако един ден срещна някой друг.... ...Ще се обадя на пожарната...

тел: 160

Утешителна награда

Знаех си, просто си знаех! Винаги в живота ми е било така... щом нещо е прекалено хубаво, то просто не е за мен... И сега не грешах... Ти беше прекалено страхотен, за да си мой... всъщност се оказа нейн... съпруг! И това трябваше да ми се случи, съдбата нямаше как да ме пропусне... Мислех си, че този човек си заслужава...Само така съм си мислила! Всичко красиво в мен се срути след онази фраза "Аз съм женен човек"...мисля, че земята се отвори под краката ми и всичко пропадна-илюзии, мечти, надежди, стремежи...всичко... Защо ме допусна в живота си изобщо? Защо не ме спря? Станалото-станало, но защо се опитваш да ме направиш част от своето ежедневие? На теб ще ти е добре, а на мен? Питаш ли се какво ще ми е на мен, знаейки, че след като ме изпратиш се връщаш при нея? Сутринта пак ще си до нея, както и на следващата вечер и на следващата сутрин... а аз? Някъде там, в свободните 2 часа...Не, не съм родена за такъв живот! ОБИЧАМ ДА СЪМ ПЪРВА! ЕДИНСТВЕНА! Ще те превърна в един много красив миг... който няма да позволя да се повтори...

Благодаря

За първи път си правя блог. Дори не знам защо го направих. Може би заради моментите на отчаяние, да има къде да си излея мъката; заради моментите на неописуема радост /те не са чак толкова много/, за да има къде да я споделя! И аз не мога да си отговоря защо... Може би е заради едно момиче. Добре де, заради нея е. :) Една млада дама доказала себе си, своите възможности, подредила своите приоритети, следвайки мечтите си и гледайки само напред! Възхищавам и се, иска ми се и аз да съм борбена като нея, да знам какво искам и да имам ясна представа как да го постигна...И да, искам да си "посветя" този блог и тази първа публикация на Нея-Тедито, естествено! Тя е тази, коята успява сама да се докопа до целите си, тази, която се е сблъскала с толкова много трудности и продължава напред с вдигната глава. Тази, която въпреки, че понякога отрича, вярва в красивия край, в любовта, в приятелството, в доброто у хората! Да, точно тази вечер двете сме си муза една на друга... :)

Искам точно на нея да благодаря за невероятната подкрепа, която не спираше да ми оказва, за моментите, в които е била до мен и предварително да и благодаря за всички мигове, в които ще сме заедно!

Обичам те, Теди! Нямаш си и представа колко много те обичам!

Благодаря ти, че те има!!!