Нали това исках...

Откога все казвам, все повтарям, че трябда да си ида, да те оставя, че няма смисъл... Исках да приключим, да изляза от тази ситуации, в която сама се забърках, въпреки, че ти ме подмами, да не кажа заблуди... Исках да свърши всичко между нас...
Ами сега... сега защо страдам?! Защо ми е толкова тежко без теб...Нямам те точно от 1 час, а сякаш е цяла вечност и толкова много боли...
Нали това исках, мамка му, нали уж щеше да е по-добре за мен, за теб... за всички... а защо не се получи така... защо е хубаво за останалите, не и за мен, аз не съм удовлетворена...за кой ли път не стана така, както аз си мислих...
А ти? Поне да се беше престорил, че ти пука! Поне да не ми се подсмихваше насреща, сякаш ти разказвах виц... да беше казал нещо, каквото и да е... Как би могъл? Може би и ти това си чакал... Може би...

Аз съм тази, която не забравяш! Тази, който те остави и се мрази от тогава! Защото те обичам! Аз съм тази, за която навярно страдаш и на пръсти я познаваш-няма да спреш да се надяваш...
Ще прилича ли, кажи за малко на любов, ако без да имам право целуна те сега, ако без да заслужавам получа те-не знам!
Не ми пречи да го кажа не теб: "Обичам те!", нека късно да е... не ми пречи, не ми пречи! Не ми пречи да те искам сега, знам липсвам ти и се бориш с това, не ми пречи НЕ МИ ПРЕЧИ!!!
Ти си най-погрешната ми стъпка, най-горещата ми тръпка, най-безумното ми чувство...Защо изгубих те! Ти си моят страх от самотата, моето време да те чакам, мойта ДЪЛГО КРИТА ТАЙНА! ЗАЩО ЗАГУБИХ ТЕ?