Ще си платя...

Добър ден! Искам да си платя... -Имате по фактура доста красиви нощи, романтични, приказни...тайни. Изключително страстни целувки, докосвания...желания, о имате и мечти...за тях ще ви взема малко по-скъпо...Ще се наложи да си платите за всички дързости, които сте си позволили...Всичко е записано тук, нищо не можем да пропуснем, нито една дума, нито един жест...Най-скъпо струва намерението Ви да продължавате взаимоотношенията си с мъж, който не Ви принадлежи, който е създаден за друга...Вие го отнемахте от задълженията му, дома му, семейството му...Беше Ваш достатъчно, но няма да ви го таксувам скъпо, защото той самия Ви подмами, а Вие просто не можахте да устоите! Добре, само това ли е? -Не, разбира се! Имате да платите за едно разбито сърце...не, две са-едното на жена, другото е на малко момиченце. Ще ви вземем двойно! Колко Ви дължа? -Ще можете ли да ми платите веднага или... Да, разбира се, ще си платя... -Дърпам чертата...Дължите ми самота, болка, страдание и...възмездие... -Ще си платя...

Продължавам

Грешна съм била? Не съм осъзнавала постъпките си? Мислила съм само за себе си, като дете... Сигурно е така! Сигурно всички, които мислят така са прави, но аз ще продължа... Ще съм си същата, ще правя същите неща...Грешките? Да, ще ги повтарям, защото само във вашите очи съм грешница! Аз съм си добре, леко ми е... Съвест? Нямам, не я използвам! "Той не е за теб", "Заслужаваш много повече"; "Той е за друга, не можеш да продължаваш".... Дали не мога? "Правиш грешка след грешка, остави го, отдръпни се!" Не, не мога, не искам, не виждам смисъл да се отделям от човек, който ме прави щастлива! Какво от това, че са откраднати мигове срещите ми с него, нима е грешка, че ми е добре, че се чувствам желана, харесвана...Защо да спирам? За кого да ми пука? С кого да се съобразявам! Днес ми е добре! Ако утре ми стане студено, ака видя в погледа му хлад ще си ида, ще се отръпна, ще се махна завинаги от живота му, от ежедневието му...Но днес...Днес виждам един огън в страхотните му очи, който ме изгаря, който ме кара да не знам коя съм... Огън, който изпепели и малкото чувство за...вина... Докато този огън гори няма да спра, ще продължавам! Не ми пука за кого е създаден, в моите прегръдки е мой...Ще взимам всичко от него, всичко позволено и непозволено... ще ровя в мислите му, ще го карам да мечтая да ме види пак, ще подклаждам желанието да ми чуе гласа, да ми се радва на смеха... А ако един ден срещна някой друг.... ...Ще се обадя на пожарната...

тел: 160