Писна ми от мен самата! Не спрях да се заблуждавам сама, а после ме е яд на човека отсреща. Той нищо не обещава, а аз си го търся като завещано и се кривя, когато не го получа.
Завъртях се сама във водовъртежа на тази "ситуация", която бих нарекла "игра", може да няма правила, но единия винаги губи! Губи по-слабия, разбира се! Губи вяра, надежда, смисъл, губи себе си...Нечестно, нали?
Играта обаче загрубя. Превърна се в истинска битка за надмощие. Битката прераства във война между мен и другото ми Аз. За да го победя, трябва да се изправя пред страховете си, пред страха да те изгубя, но е време...Другото ми Аз е толкова силно, че ако не започна решителната битката веднага ще изгубя и малкото си разсъдък...Мразя когато усещам, а не мисля!
Късно е вече да развея бялото знаме, ще напусна бойното поле само като победител, а човек победил себе си и страховете си е готов да се изправи пред другите несгоди с вдигната глава. Тръгвам си от теб! ДА, ТРЪГВАМ! И този път моля те, не се опитвай да ме спреш, много малка преднина имам пред другото ми Аз, което дава всичко за теб, което пожертва мен самата, за да те има до себе си! Мога да губя! Ще загубя всичката болка, която ми оставяше с прощалната целувка...до следващия път...
