петък, 22 април 2011 г.

Нямаше да пиша...


Сигурно около година отказвах да пропиша тук, защото човека, за който бих писала е толкова болезнен, че няма да ми помогне, нито да ме разтовари...
Хорака около мен не знаят, че страдам, защото отричам... защото ми харесва ролята на силна, която те познават и се възхищават-пример за подръжание!
Но мили мои, нямате представа, че отвътре съм просто... изсъхнала, безразлична, апатична... някаква-никаква! И заради кого мислите? Отдавна не бяхте чували за него...
Мразя дори буквата от името му... С, като "страст", "слабост" ... и като "сбогом".
И защо ли не знаете за него? Защото не искам съветите ви, съжаленията ви и анализите! Аз ЗНАМ какво трябваше и какво все още не е късно да направя... но истината е... че не мога! Истината е, че се страхувам от поражения... Така и не се научих да губя! За него, не мога да пиша, никога няма да ми стигнат думите - НИКОГА!
Ще го обичам... тихо!

Няма коментари:

Публикуване на коментар